Новини

През последния уикенд на месец януари аз, Деана (10.а) и Вероника (9.а) бяхме част от Петата национална среща на млади активисти за правата на човека, която се проведе в село Лозен. За малко повече от 48 часа успяхме да научим много за човешките права, за стереотипите и предразсъдъците, да се запознаем с много нови и различни хора и най-важното – да създадем нови приятелства.

През първия ден имаше игри за запознанства – взимане на интервю от напълно непознат участник, бинго с имената на участниците, енерджайзер и още много други. Разбира се, след като се запознахме и успяхме да си научим имената (което беше една нелека задача) участвахме в дискусия за правата на човека, анализирахме различни ситуации и всеки изразяваше личното си мнение. След това трябваше да водим дебат по групи за племе, наречено Мака, което има многогодишни традиции в ловенето на китове. Вечерта учихме чужденците на български хора.

Сутринта в събота започнахме с игра за разбиването на стереотипите. Трябваше да кажем дали човек е пианист, готвач, IT специалист или баскетболист само по дадена негова снимка. Беше изключително поучително, защото накрая се оказа, че първоначалните ни предположения са били грешни, което до голяма степен ни накара да се замислим как оценяваме и хората в реалния живот – без да ги познаваме, само по външния вид. Същевременно обаче направихме заключение, че стереотипите са важна част от нашия живот, защото понякога ни предпазват от заплахи.

След това организаторите бяха подготвили детективска игра. Разделени на две групи, ние трябваше да се върнем в миналото и да открием колкото се може повече информация за изгубения брат на Иля. Задачата беше изпълнена с много загадки и тайни кодове, които макар и с повечко усилия накрая успяхме да разгадаем. От своя страна играта породи дискусия за „голямата екскурзия“ или изселването на българските турци и за ужаса, който са преживявали хората по онова време. Това е една част от историята ни, която, за съжаление, не присъства в учебния материал и учениците често дори не са чували, че е имало такъв период.

В следобедните часове доброволците – Катарина, Арне, Агнес, Африка, Жерард и Моника ни разказаха са себе си, за програмата за доброволчество и за това защо са решили да прекарат една година в България. Вечерта ни беше представена играта „Барабар“, която е създадена от доброволци в Сдружение „Възможности без граници“.

В неделя – последния ни ден заедно, трябваше да споделим един с друг наученото, това, което най-силно ни е впечатлило, и да се припознаем в една от сферите на сдружението така, че да можем да се включим активно в развитието му.

В заключение мога да кажа, че макар и да звучи банално наистина беше незабравимо преживяване, което обогати занията ми по значими теми, даде ми възможност да създам приятелства, които вярвам ще успея да съхраня във времето. И не на последно място – шанса да бъда наистина част от нещо по-голямо, част от света!

Виктория Лютакова, 12.а клас

Галерия

• Prev
• Next